Темата за изцелението е основна в християнската вяра. Векове наред хората смятат, че с молитва и вяра могат да решат своите проблеми. Не е случайно, че и до ден днешен храмовете са най-посещаваното място и има редица свидетелства за решението на проблемите.
Една от историите за чудотворната икона е на Богородица, която започва през десети век и за първи път е изпято и песнопение за нея, като то все още се изпълнява в православния свят.
Легендите твърдят, че иконата получила своята песен в манастир в Света гора, който се обитавал от двама монаси – учител и ученик. Учителят е заминал на бдение и оставил своя ученик сам с иконата. Докато прекарвал време с иконата, ученикът видял, че приближава непознат, който бил облечен като калугер. Той запял с ангелски глас. След песента иконата засияла с ослепителна светлина и озарила цялата килия.
Според преданията в килията са били българи. Образът на божията майка вдъхва сили и на болните и от Бачково.
Легендите разказват, че „Св. Богородица“ е една от 20-те православни икони, за които Дева Мария лично е позирала. В манастира в Бачково иконата е донесена от двама странстващи монаси: Окрамир и Атанасий.
Вярващите, които се прекланят пред нея, вярват, че тя ще ги докосне и ще им помогне. Друга чудотворна икона е на свети Николай Мирликийски. За него се вярва, че това е образ, който лекува физически болести и разтройства на психиката. Легендата разказва, че свети Николай е спасил един баща и трите му дъщери. В резултат на това той останал без пари. В продължение на три нощи Бог му изпращал по 3 кесии с жълтици. От този момент нататък, той е смятан за светец и на парите. Иконата се намира в Софийски храм още от 1944.
Изцеленията в християнството не се дават самоцелно. Те имат за цел да укрепят вярата и душата на човек, тъй като се смята, че душата единственото нещо, което остава след смъртта.